По една или друга причина все повече работодатели са изправени пред ситуация, в която трябва временно да назначават хора зад граница, за да извършват работа на територията на друга държава членка. Това намира правна регламентация в редица местни и европейски нормативни актове.
Основни разпоредби
Кодексът на труда въвежда някои общи правила относно командироването. Според разпоредбите му, ако нуждите на предприятието го налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на неговите трудови задължения извън мястото на постоянната му работа.
При командироване за повече от 30 календарни дни, се изисква неговото изрично писмено съгласие. Под специална защита са поставени бременни жени и майки на деца до 3-годишна възраст и тяхното писмено съгласие за командироване е задължително
Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги урежда три случая на командироване на работници в друга държава членка:
1) Когато работодателят командирова работник на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между него и лицето в приемащата държава, за което са предназначени услугите
2) Когато работодателят командирова работник в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава членка
3) Когато работодателят е предприятие, което осигурява временна работа и предлага за наемане работник на фирма, действаща или имаща седалище на територията на държава членка.
Необходимо ли е разрешително за работа?
Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС през първите седем години от членството заварените държави членки имат правото да ограничават свободното движение на български граждани чрез налагане на разрешителен режим за работа на техните територии. От 1-ви януари 2014 тези органичения отпаднаха за българските граждани, командировани в Германия и те вече не се нуждаят от разрешително за работа, за да извършват дадена дейност на територията на страната.
Изисквания
Командироването на работника се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя, която трябва да съдържа специални реквизити, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Работодателят е длъжен да осигури на командирования работник в допълнение към месечното му възнаграждение:
- пътни разходи в размер на действително направените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут, освен ако командированото лице ползва под някаква форма безплатно пътуване
- дневни и квартирни разходи
- медицинска застраховка за времето на командироването
Специфични правила
В съответствие с изискванията на Директива 96/71/ЕО българското законодателство въвежда специфично правило, че когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на ЕС, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава по отношение на:
- продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден
- размера на платения годишен отпуск
- размера на трудовото възнаграждение
- заплащането на извънреден труд
- безопасните и здравословни условия на труд.
Предприятията, осигуряващи временна работа в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка, също трябва да осигурят на командированите лица поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Осигуряване
Преди да замине в командировка, работникът трябва да получи от своя работодател формуляр А1, който в България се издава от Главната инспекция по труда. Този формуляр позволява на работника да остане част от системата за социално осигуряване в страната, в която е назначен на постоянна работа. Условие за това е командироването в държавата членка да бъде за период не по-дълъг от 2 години.
Работникът трябва да може да представи формуляра A1 на властите по всяко време от престоя си в държавата членка, където е командирован. Ако не го направи, може да му се наложи да плаща социалните си осигуровки там.
Ако след края на командировката работникът поиска да запази осигуряването в родната си страна за втори период на командировка в чужбина, между двете командировки трябва да има прекъсване от поне 2 месеца. В случай че работникът продължи да работи в чужбина без подобно прекъсване, автоматично ще получи статут на „експатрирано лице“, което означава, че ще трябва да плаща осигуровки в страната, в която е командирован.
Изключение от това общо правило би било налице само ако работникът не е успял да довърши работата, посочена във формуляр A1, поради непредвидени обстоятелства (болест, лошо време, закъснели доставки и др.). В този случай работникът или неговият работодател могат да поискат удължаване на първоначалния период на командироване до приключване на планираната работа, без да се налага да бъде спазено прекъсването от 2 месеца. Удължаване на срока следва да се поиска от издаващия орган преди края на първоначалния командировъчен период.
Въпреки това общият период от време, през което работникът ще може да работи в приемащата държава членка и да остане социално осигурен в родната си страна, остава ограничен до 2 години.
Други изисквания:
Работникът, не може да бъде командирован, ако това е с цел да замества друго (командировано) лице.
Работодателят трябва да извършва обичайна дейност в изпращащата страна, т.е от където са командировани работниците. Дали е налице икономическа дейност в страната или не, се оценява на базата на редица обективни критерии. Към тези критерии се причисляват:
- Мястото на седалището и администрацията на изпращащата компания
- Броя и структурата на наетия персонал на изпращащата държава (наличието само на административен персонал на територичта на държавата членка не е достатъчно условие за изпращане на работници)
- Мястото на сключване на трудовия договор с командированото лице
- Мястото, където се сключват по-голямата част от договорите с партньори
- Правото, което се прилага при сключването на договорите със служители и партньори
- Броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава
- Реализираният от дружеството общ оборот за предходните 12 месеца в съотношение с този, реализиран на територията на дадената държава (реализиран оборот в изпращащата държава-членка в размер на 25% от общия реализиран оборот се счита за достатъчен показател за извършването на обичайна дейност на територията на страната)
- периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава
