С понятието „Gewerbe“ се сблъсква почти всеки един от нас, който иска да започне работа в Германия и няма предимството да бъде назначен на трудов договор. Най-общо казано под термина „Gewerbe“ се разбира извършването на „стопанска дейност“, която се характеризира като: всяка самостоятелна, разрешена или легализирана конкретна дейност, насочена към реализиране на дългосрочна печалба. Важно е да се знае, че в този вид стопанска дейност не се включват производствата в селското и горско стопанство, риболова, свободните професии, а именно свободна научна, художествена и писателска дейност или предоставянето на услуги, които изискват висше образование. Класически примери за последния вид са професиитe на лекар, адвокат, музикант и много други.
Всяка самостоятелна дейност, която се извършва дългосрочно и има стопанска цел, трябва да се декларира пред компетентните власти и да премине през регистрационен процес. Регистрацията се извършва в общината/кметството по местонахождението от конкретното физическо или юридическо лице, което ще упражнява стопанската дейност. На регистриране подлежи също учредяването на филиал или несамостоятелен клон, преместването на седалището, разширяването или най-общо казано изменението на дейността.
Задължението за регистрация възниква от началото на стопанската дейност, основаването на филиал, клон или с промяната на дейността.
За регистриране на стопанска дейност са предвидени единни федерални формуляри, които се предоставят за попълване от дадената община. Към правилно попълнения формуляр трябва да се приложи копие от личната карта или международния паспорт, извлечение от търговския, дружествения или кооперативния регистър, а когато се регистрира стопанската дейност на фирма, се представя и квитанция за платена такса за регистриране на „Gewerbe“, както и евентуално удостоверение за специални разрешителни. В определени случаи, като например при регистриране на филиал на чуждестранна фирма, е необходимо изрично да се посочи на представител за територията на Германия.
В Германия важи принципът на „свободата стопанската дейност“, който позволява принципно упражняване на дейността, без да са необходими специални разрешителни или други удостоверения.
От друга страна, в определени браншове принципът на „ свобода“ е строго ограничен. Затова е важно да се прави разлика между наблюдавана и изискваща разрешение стопанска дейност. Смисълът и целта на регламентирането на някои стопански дейности да подлежат на държавен надзор, е защитата на клиента/потребителя в „чувствителните” браншове. Подлежащи на надзор са например посредничеството за запознанства и сключване на брак, посредничеството за наемане на жилища и търговията със стоки втора употреба. Поради това всеки, който иска да упражнява подлежаща на надзор стопанска дейност, е задължен първо да удостовери личната си надеждност чрез представяне на свидетелство за съдимост и извлечение от занаятчийския регистър.
Изискванията към упражняващите дейности, подлежащи на разрешение, са още по-високи. Задължителното разрешение се отнася до дейности, които чрез злоупотреба и небрежно отношение биха могли да застрашат общото благо или определени групи хора, нуждаещи се от специална защита. Отраслите, за чието практикуване се изисква разрешение, са регламентирани със специални закони. По правило извършващият стопанската дейност трябва да докаже, освен личната си надеждност, и икономическата рентабилност на дейността си. За определени дейности, изискващи разрешително, трябва също да се демонстрира необходимата материално-техническа квалификация и застраховка за професионална отговорност. Към подлежащите на разрешение за извършване на стопанска дейност се включват застрахователни консултанти и посредници, дилъри, собственици на игрални зали, занаятчии от всички браншове, търговски пътници, стопанисващи ресторанти, заведения за хранене, хотели, дискотеки, клубове и др. При занаятчийските професии, освен регистрирането на дейността, е необходимо и допълнително регистриране в занаятчийската камара (Industrie- und Handelskammer) или при определени професии дори специално разрешение.
Който не регистрира, не регистрира правилно, непълно или ненавременно стопанската си дейност, трябва да заплати глоба, чиито размер се определя според тежестта на нарушението и потенциално нанесените щети (§ 146, ал. 2, № 2 от Правилника за стопанската дейност).
След като всички формалности са приключили, лицето, извършващо стопанска дейност, получава в рамките на три дни на т.нар. „Удостоверение за регистрирана стопанска дейност“. То представлява копие от подадения формуляр за регистриране на дейността. Копие от регистрацията на стопанската дейност се изпраща автоматично от общината (отдел службата за стопанска дейност) до различни институции, а именно Данъчната служба, Службата за надзор на стопанската дейност, Промишлено-търговската камара, Занаятчийската камара, Федералната агенция по труда и др.
Всеки самостоятелен предприемач в Германия трябва да е здравно осигурен. При това той може да избира между държавното и частно здравно осигуряване. Европейското здравно осигуряване от държавата по произход не е достатъчно, ако предприемачът живее постоянно в Германия.
В случаите, когато лицето, извършващо стопанска, дейност наема работници, то трябва да сключи с тях трудови договори, да ги регистрира съгласно закона и навреме да плаща за тях вноски за социалното осигуряване (осигуровка за болнични, пенсия, полагане на грижи и безработица).
Всеки, упражняващ самостоятелна дейност, се нуждае от данъчен идентификационен номер. Той се издава от данъчната служба по местонахождение след подаване на попълнения формуляр „Въпросник за данъчна регистрация”, предоставен от самата данъчната служба. Тази допълнителна регистрация е необходима за констатиране на облагаемия доход. Към това се включва не само данък общ доход, но и корпоративния данък. Важно е да се знае, че до момента от корпоративен данък са освободени оборотни суми до 24 500 евро.
Не се издава данъчен номер на лица и фирми, които в действителност не упражняват „самостоятелна“ дейност. В този случай се използва терминът за „привидна самостоятелна дейност” или така наречената „Scheinselbständigkeit“, която е характерна за предприемачи, които нямат фирмени помещения или седалище, работят само за едно лице или фирма и най-важното не взимат самостоятелно решенията в процеса на работа, а са строго обвързани с изискванията и разпорежданията на възложителите. В този случай данъчните служби изхождат от факта, че при така създалите се обстоятелства се касае за едно трудово правоотношение, което „фиктивно“ е декларирано като „свободно“, за да се избегнат социално правните задължения за облагане на месечният доход.
Констатирането на една такава привидна дейност води до големи парични глоби, както и санкиции от наказателно правен характер.
Самостоятелно заетите лица са задължени да издават фактури на своите възложители. На всички фактури трябва да са посочени данъчният номер, името и адресът на фирмата, както и тази на клиента, датата на фактурата и поредния ѝ номер, точното обозначение на извършената услуга и съответния данъчен процент.
Самостоятелно заетите лица трябва да заплащат данък общ доход, данък печалба, ДДС и корпоративен данък. За тази цел през текущата година те трябва да подават междинни декларации и да плащат авансово вноски. След изтичане на годината, трябва да се подаде данъчна декларация.
За собствена сигурност е необходимо да се запишат всички свързани със съответния договор информации и документи и да се съхраняват в продължение на 10 години.
В заключение е важно да се обърне внимание на това, че свободната самостоятелност не бива да се използва като заместител на трудовия договор или да се регламентират едностранни търговски отношения.
