Тенор: Давностния срок за изплащане на невзет отпуск започва да тече едва след като работодателя Ви е уведомил, че имате отпуск за ползване. В противен случай работодателя Ви дължи парично обезщетение.
На 20.12.2022 г. излезе важно решение на Федералния трудов съд (9 AZR 245/19) относно изтичането по давност на правото на отпуск на служителите.
По правило правото на служителя на платен годишен отпуск отпада след изтичането на тригодишен срок. Този срок обаче започва да тече не в края на ваканционната година, а в края на календарната година, в която работодателят е информирал служителя за конкретното му право на отпуск и сроковете на изтичане и въпреки това служителят не е използвал отпуска по собствено желание.
Повод за постановяването на това правило е следният казус: данъчен служител е прекратил трудовото си правоотношение, при което работодателят му е изплатил обезщетение само за 14 дни отпуск, а за останалите от минали години 101 работни дни е отказал. Служителят завежда делото пред Районния трудов съд, който му присъжда обезщетение на стойност 17 376 Евро бруто за 76 работни дни и отхвърля като неоснователно възражението на работодателя, че отпуска на служителя е погасен по давност, тъй като самият той не е изпълнил задължението си за уведомяване.
Разпоредбите относно давността (чл. 214, ал. 1, чл. 194, ал. 1 от BGB) се прилагат за законоустановения минимален отпуск. Но според съдебната практика на Съда на Европейския съюз целта на давността да гарантира правната сигурност в настоящия случай е второстепенна спрямо целта на чл. 31, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз за защита на здравето на работника чрез възможността за използване на отпуска. Гаранцията за правна сигурност не трябва да се използва като претекст, за да се позволи на работодателя да се позовава на собствения си пропуск да даде възможност на работника действително да упражни правото си на платен годишен отпуск.
