Как да стана немски гражданин? Знайте Вашите права!

Официална статистика на Statista Research and Analytics/Statista GmbH в Хамбург сочи, че регистрираните български граждани в Германия са близо 227 000.  Прибавяйки и предположенията за неофициално пребиваващи българи, цифрата надхвърля 300 000. В тази връзка, може би тези българи често си задават въпроси: как и при какви условия мога да стана немски гражданин; какви предимства ще имам, ако се сдобия с немски паспорт; ще трябва ли тогава да се откажа от българското си гражданство.

1. Обща информация – къде, как и колко ще Ви струва?

Постоянно живущите български граждани в Германия могат да подадат молба за придобиване на немско гражданство в съответните за целта институции. В Мюнхен това са: Община Мюнхен, Областна администрация, Главен отдел II Заселване, национална принадлежност, натурализиране, Бавариащрасе 7а, 80336 Мюнхен (Bavariastr. 7a, 80336 München).

Тази молба може да бъде подадена след навършване на 16-годишна възраст. За да се сдобият с немско гражданство лица под 16 години, трябва да кандидатстват техните родители/настойници. На място (в горе посочените институции), ще Ви бъде предоставен готов формуляр за попълване. Преди попълване на молбата/формуляра, е препоръчително да се проведе консултация (по телефон) с представител на компетентните власти, които да внесат разяснение при наличие на въпроси.

Разходите по придобиване на гражданство по натурализацията са в размер на 255,00 евро (на човек). За непълнолетни лица без собствен доход, които биват натурализирани заедно с техните родители, се заплаща такса на стойност 51,00 евро. Възможно е непълнолетното лице да заплати по-ниска такса или да бъде освободено от плащане, поради съображения за справедливост.

Най-честият вид натурализация в Германия е т. нар. обща натурализация – осъществява се на базата на законова молба за придобиване на гражданство по натурализация, съгл. чл. 10 от Закон за гражданство.

Основание за придобиване за гражданство по натурализация възниква, когато са налице следните предпоставки:

– Неограничено право на пребиваване или разрешително за пребиваване към момента на натурализация –  ограниченото право на пребиваване е напълно достатъчно, като според целта си то може да доведе до неограничено право на пребиваване;

– Постоянно и законно пребиваване в Германия от осем години – този срок се съкращава на седем години по силата на Закона за пребиваване, при успешно завършване на  интеграционен курс;

При по-специални интеграционни дейности, напр. особено добри познания по немски език (ниво Б1 спрямо Европейска езикова рамка). При установенадоброволна ангажираност към благотворителна организация, срокът може да бъде съкратен на шест години;

– Осигурен доход (също за членовете на семейството на издръжка) без социални помощи и обезщетения за безработица II (“Харц IV”) – От този регламент обаче има изключения, когато кандидатът не е пряко отговорен за получаването на социални

помощи или обезщетение за безработица II респ. социални обезщетения. Например в случаите, когато:

1. при безработица – поради фирмено съкращение, ако се докажат интензивните усилия в търсенето на нова работа;
2. в особена лична или семейна ситуация, напр. необходимостта от отглеждане на малки деца;
3. при получаване на държавни помощи в периода на училищно образование, обучение или следване.

Кандидатстването за други социални помощи (напр. обезщетение за безработица I, помощ за жилищно настаняване, Закон за насърчаване на образованието) не възпрепятстват молбата за гражданство по натурализация.

– Задоволителни познания по немски език – достатъчно е да се докажат устни и писмени познания, които отговарят на изискванията за покриване на минимум ниво Б1 по Обща европейска езикова рамка и придобиване на сертификат.

Изключения важат за лица, които:

1. поради болест или увреждане;
2. поради възрастта си

не са в състояние да продобият необходимите познания по немски език. При подобни случаи компетентните ограни имат право да изискат медицински документ.

– Положен тест за натурализация (познания относно правния и обществен ред, както и условията на живот в Германия)

Теста за натурализация може да бъде отказан, ако

1. познанията могат да бъдат доказани чрез съответното училищно обучение в Германия (напр. завършено основно образование или повече);
2. необходимите знания не могат да бъдат усвоени заради заболяване, увреждане или заради възрастта.

– Да няма присъди за престъпни деяния (включително в чужбина) и налагането на пробационни мерки поради невъзможност да бъде подведен под наказателна отговорност

Съгласно чл. 12а ал. 1 от Закон за гражданство при натурализиране не се вземат под внимание:

1. Присъда за парична глоба до 90 дневни ставки;
2. Лишаване от свобода до три месеца, което е било прекратено за пробация и изпитателният срок е успешен;
3. Налагане на възпитателни или дисциплинарни мерки съгласно Закон за младежта.

Повече от една присъда за парична глоба или мярка за лишаване от свобода обичайно се сумират. Една дневна ставка (парична глоба) отговаря на един ден лишаване от свобода. Ако наказанието или сумата на наказанията надхвърлят рамките на 90 дневни ставки респ. три месеца, се решава според конкретния случай, дали същите могат да не се вземат под внимание. След определен период – в зависимост от тежестта на деянието – престъпните деяния биват изтрити от криминалните досиета (Федерален Главен Регистър). След изтичане на тези срокове натурализацията отново е възможна.

– Зачитане на свободните демократични основни принципи на демокрацията на Федерална република Германия – Кандидатите за гражданство по натурализация трябва писмено да приемат принципите на Конституцията и да декларират, че не са участвали в противоконституционни действия. Освен това, преди всяка натурализация властите трябва да изпратят запитване до Конституционните защитни органи, за да проверят миналото на кандидата. – деяния от социален характер.

– Загубване респ. отказване от предишното гражданство

Тук има изключения, които са подробно разгледани по-долу.

Ако една от правните предпоставки за кандидатстване за натурализация липсва, правата за кандидатстване за получаване на немско гражданство са ограничени. Има също т. нар. дискреционна натурализация съгл. чл. 8, чл. 9 от Закон за гражданство. Тя дава възможност на властите по натурализация да вземат положително решение, ако има открит интерес към натурализация и са изпълнени следните минимални условия:

• подадена молба за гражданство по натурализация;
• липса на присъда за престъпно деяние (както при общата натурализация);
• законно и обичайно пребиваване в Германия;
• наличие на жилище;
• осигурен доход – също за членовете на семейството на издръжка – (включително в чужбина) – от собствена платена заетост или собствени активи.

Ако тези условия са изпълнени, властите за натурализация разполагат с време да вземат  решение, което се съкращава чрез административни разпоредби. Следните предпоставки се изискват по правило от властите за натурализация:

• Загубване респ. отказване от предишното гражданство (както при обща натурализация);
• Познания по немски език на ниво минимум Б1 (както при обща натурализация);
• Познания относно правния и обществен ред, както и условията на живот в Германия (както при обща натурализация).

Дискреционната натурализация може да се предприеме съгл. закона след осмата година. За определени групи важат по-кратки срокове, като например:

• 3 години законово пребиваване и 2-годишен брак с немски гражданин:
• 4 години законово пребиваване на чуждестранни граждани от немскоговорящи страни;
• 3 години законово пребиваване на деца между 6 и 16 години.

2. Двойно гражданство

Как стои въпросът с отказ от българско гражданство и позволено ли е двойното гражданство?

Немският законодател не допуска придобиването и притежанието на повече от едно гражданство, което води до загуба или отказ от настоящето гражданство.

Този принцип, разбира се, има изключения. Всеки гражданин на Европейския съюз има право да запази гражданството си без това да му попречи да придобие немско гражданство. Това означава, че България като пълноправен член на Европейския съюз дава право на всеки български гражданин да придобие немско гражданство, като запази българския си паспорт.

В тази връзка е важно да се спомене, че българското законодателство разрешава двойното гражданство.

Гражданите на страни, които НЕ са членове на Европейския съюз, подлежат на отделна проверка и разрешение за двойно гражданство. Всяка страна има отделна политика за придобиване/запазване или отказ от гражданство.

3. Новородени в Германия?

В Германия съществува т. нар. принцип на произхода. Принципът на произхода е ориентиран спрямо родителите. Родено дете на немски родители, получава автоматично немско гражданство. Същият е случаят и ако само единия родител е с немско гражданство. В много случаи тогава това дете притежава двойно гражданство въз основа на регламента за гражданството на чуждестранния родител. Това няма влияние върху немското гражданство на детето. Ако само бащата притежава немско гражданство и не е женен за майката, според немското законодателство трябва да се направи тест за установяване на бащинство. Този процес трябва да се задейства преди детето да е навършило 23 години.

В допълнение на принципа на произход от 1 януари 2000г. в Германия влиза в сила и принцип на месторождение. Според него гражданството на детето не се определя само от националността на родителите му, но и от мястото на раждане. Това значи, че дете, родено в Германия автоматично получава немско гражданство, ако родителите му са чужденци, живеещи в Германия. Принципът на месторождение се прилага, когато: поне единият родител трябва да е пребивавал законно и редовно в Германия най-малко осем години към момента на раждане на детето или да притежава неограничено разрешително за пребиваване;  поне единият родител е гражданин на страна-членка на ЕС със свободно движение респ. страна от Европейската икономическа зона. Ако горепосочените условия са изпълнени, детето автоматично получава немско гражданство при раждането си. Много често детето получава и още едно или повече гражданства, заради произхода на родителите си. При такъв случай, след навършване на 21 години, съгласно съществуващото правно положение (предстои промяна в законодателството), има правото да реши кое гражданство да приеме (т. нар. задължение за избор). Двойното гражданство е възможно само по изключение.

Детето може да запази чуждо(и) гражданство(а) заедно с немското, ако:

– става въпрос за гражданство в страни-членки на ЕС или Швейцария

или

– детето е израснало в Германия до 21-годишна възраст и (на лице е едно от посочените)

1. е живяло поне осем години в Германия;
2. поне шест години е посещавало училище в Германия;
3. завършило е училище или професионално обучение в Германия
4. има установени социални връзки в Германия и задължението за избор би било сериозно затруднение.
5. (Актуална) съдебна практика

4.1. Решението на Висшия съд в Берлин от 02.12.2015г. (Az: (5) 161 Ss 231/15 (46/15)) посочва колко е важно в молбата за гражданство по натурализъм да се цитират коректни данни. Съдът реши, че предоставянето на неверни данни спада към престъпните деяния по смисъла на чл. 42 от Закон за гражданството (измама при натурализация), дори ако попадат под границата на незначителност съгл. чл. 12а от Закон за гражданство.

4.2. На 26.04.2016г. Върховният административен съд реши (Az. 1 C 9.15), че при получаване на немско гражданство по принципа на месторождение, към 8-годишния срок за пребиваване на чуждестранния родител на детето спада също и период на обучение, ако на по-късен етап се стигне до постоянно пребиваване. С това  решение, Върховният административен съд потвърждава същото решение на Баварския административен съд от 11.02.2015 (Az.: 5 B 14.2090), което бе игнорирано от властите по натурализация в Бавария.

4.3. С решение от 28.05.2015г. (Az.:1 C 23.14) Върховният административен съд постанови, че при дискреционната натурализация кандидатът трябва да може да осигури изгръжка на членовете от семейството, които живеят в чужбина.

След решение на Баварския административен съд от 30.10.2013г. (Az.:M 25 K 11.4842) следва не само да се взима предвид дали в настоящата ситуация се осигурява препитанието, а и да се изисква известно постоянство. Следователно, трябва да се направи прогноза дали в обозримо бъдеще препитанието ще бъде осигурено. За решение по прогнозирането няма установени твърди изисквания. За кандидати, които са в предпенсионна възраст, е важно да бъдат пенсионно осигурени, за да подсигурят препитанието си (съгласно  чл.10 ал.1 изр.1 номер 3 от Закон за гражданство).

Тук Баварският административен съд се позовава на решение на Административен съд Баден-Вюртемберг от 06.03.2009 (z.: 13 S 2080/07), съгласно което към препитанието спадат както здравна застраховка и осигуряване на грижи, така и обезпечението при старост, дори и ако в момента на натурализация не може да се определи дали при пенсиониране очакваните средства ще бъдат достатъчни, за да осигурят трайно препитанието на старини.