Все по-бързо нарастващата глобализация води до възникване на множество случаи на наследяване на имущество в чужбина, които германските данъчни служби се налага да решават. При смърт на наследодател в Германия, който е бил собственик на имот в България например, то тогава наред с неговите наследници интерес към имуществото му в чужбина има и германската данъчна служба.
Още преди данъчната служба да се включи, наследниците следва да получат официално писмо от наследствения съд, в което властите проявяват интерес към състава на наследството, включително стойността на имотите в него. При предоставянето на информация за стойността на недвижимите имоти трябва да се подхожда с внимание и да се изяснят добре фактите, тъй като впоследствие трудно могат да бъдат променени.
Кога възниква задължение за плащане на данък наследство?
Преди да отговорите на въпросите на наследствения съд или да изготвите данъчна оценка за наследството, първо трябва да проверите дали изобщо е възникнало задължение за данък върху наследството.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ErbStG (Закон за данък върху наследствата и даренията), основната предпоставка за възникване на задължение за данък върху наследството в Германия е наследодателят или наследникът да са така наречените данъчни резиденти, т.е. да имат или да са имали местожителство или поне обичайно местопребиваване в Германия.
Ако германските граждани (наследодатели, както и наследници) са пребивавали постоянно в чужбина повече от пет години преди откриване на наследството и не са имали пребиваване в Германия през този период, то има голяма вероятност за тях да не възникне неограниченото задължение за данък върху наследството.
Чуждестранното имущество се облага с данък.
Все пак при възникването на задължение за данък върху наследството чуждестранните активи на наследодателя обикновено ще бъдат обложени с данък. В този случай по същество е без значение дали имотите на починалия са в Майорка или в Италия. Всички имоти, къщи и апартаменти на починалия подлежат на облагане с наследствен данък в Германия. Данъкът ще се изчислява на базата на цялото имущество на починалия.
За да се определи размерът на дължимия данък върху наследството, трябва да се изчисли обогатяването на наследника съгласно чл. 10, ал.1 ErbStG, т. е. да се оцени имуществото на наследодателя.
Чуждестранното имущество, притежавано от наследодателя, се определя в съответствие с чл. 31 BewG (Закон за оценка на имуществото и вземанията от данъци върху недвижимо имущество). Той гласи следното:
(1) За оценката на чуждестранни земеделски и горски активи, недвижими имоти и стопански активи се прилагат разпоредбите на част първа на този закон, по-специално на чл. 9 (средна стойност). Съгласно тези разпоредби се оценяват и чуждестранните дялове в икономически субект, който се простира както в Германия, така и в чужбина.
(2) Компонентите и принадлежностите се вземат предвид при оценката на чужда собственост. Законни платежни средства, парични вземания, ценни книжа и парични задължения не се включват.
Това, което е решаващо в тази разпоредба, е препратката към така наречената „средна стойност“. Тази стойност се определя от цената, за която имотът би се продал в обичайния търговски обмен. Тази стойност на имуществото в чужбина се определя към момента на смъртта на наследодателя.
Концепцията за средна стойност обаче е доста двусмислена. Затова законодателят предлага различни методи за определяне на стойността на недвижимите имоти, като например според стойността на незастроената земя, остойностяване на приходите при инвестиционни имоти и други.
Как се определя стойността на имот в чужбина?
Въпреки различните методи данъкоплатецът има известна свобода на действие по отношение на оценката на чуждестранните недвижими имоти поради следното обстоятелство: германските данъчни служби често нямат реалната възможност да оценят актуалната стойност на чуждестранните недвижими имоти до последния цент. Напротив, германските данъчни служители едва ли ще имат конкретна представа за жилище в Париж или вила в Мадейра. Следователно в много случаи данъчните власти биха върнали топката на данъкоплатеца съгласно разпоредбата на закона:
В случай на чуждестранни дела, данъкоплатецът е длъжен съгласно чл. 90, ал. 2 AO (Данъчния кодекс) да „изясни фактите (сам) и да предостави необходимите доказателства, на които се основава данъчното облагане“.
В такива случаи данъчната служба може и ще изиска от данъкоплатеца да представи доказателства или експертно заключение за стойността на имота, намиращ се в чужбина. От една страна, осигуряването на такова експертно заключение води до разходи за наследника, но от друга страна може да доведе до по-справедливо определяне на стойността на имота за данъчните цели. Освен ако наследникът не представи експертна оценка с видимо занижена стойност и оценката е изготвена от квалифициран съдебен експерт, може да се предположи, че данъчните власти ще използват информацията от оценката като основа за данъчно облагане и изчисленият данък наследство ще се базира на нея. Затова Ви съветваме да потърсите компетентна правна помощ при установяването дали се дължи данък и дали той не е ненужно завишен.
