По време на командировки и срещи извън офиса обикновено се харчи повече за храна, отколкото у дома или на работа. Разходите за храна на служителя при пътуване обикновено се уреждат чрез надбавка за храна. Тези надбавки варират в зависимост от продължителността и мястото на извънофисната дейност и се определят и актуализират редовно от Федералното министерство на финансите. В текста можете да прочетете каква роля играе работодателят при възстановяването на този тип разходи.
Възстановяват ли се от работодателя разходите за храна?
В много компании е обичайно работодателят да поема допълнителните разноски за храна. Този разход е необлагаем за работодателя, ако той се придържа към фиксираните ставки. Ако той не плати разходите, служителят може да ги поиска с данъчната декларация. Тогава те попадат в разходите, свързани с доходите, и намаляват данъчната тежест.
Някои работодатели все пак възстановяват на служителя разходите за храна. В този случай за работодателя допълнителните плащания до 100 % от стойността на фиксираната ставка се облагат с 25 процента. Всеки цент над това се облага с пълен данък.
Фиксирани ставки за допълнителни разходи за храна
Допълнителните разходи за храна са фиксирани по закон. Следователно служителят всъщност не може да се позове на реалните разходи, а само да посочи разрешените суми както на работодателя, така и на данъчната служба.
В Германия се прилагат следните разпоредби за стойността на дневните разноски:
– За отсъствие от най-малко 8 часа пътуващият получава 14 евро (в сила от януари 2021 г.) Същото важи и за дните на пристигане и заминаване.
– Тези, които пътуват цели 24 часа, съответно получават 28 евро.
За служебните пътувания в чужбина са предвидени различни разходи за различните държави. Федералното министерство на финансите публикува на своята интернет страница актуалните разпоредби за фиксираните ставки по държави.
Фиксирани ставки за храна по време на командировка
Разходите за храна обикновено се приспадат от командировъчните разходи, тъй като служителят би се хранил и в къщи на свои разноски. Така работодателят покрива хотелските разходи за нощувки и други разходи (паркинг, интернет), но не и цялата сума за храна. Тук също се прилагат законови разпоредби, според които се взема като основа фиксираната ставка за командировка от 24 часа в рамките на Германия:
– За закуска се полагат 20 процента от фиксираната ставка, т.е. 4,80 евро.
– За обяд и вечеря по 40 процента, което е 9,60 евро.
Това изчисление важи и ако обядът или вечерята се предоставят от трета страна, като например бизнес партньор.
Приспадане на облагаеми разходи
Ако работодателят е решил да не се възстановяват разходите чрез необлагаемите надбавки за храна, служителят може да поиска разходите си само като разходи, свързани с дохода. Така че той трябва да изчака следващата данъчна декларация за доходите, за да получи възстановяването, защото няма законово право работодателят да му плаща.
Освен това, в случай на отчет за командировърчни разходи към данъчната служба, той не получава пълните разходи обратно в съотношение едно към едно, а сумите, въведени във формуляр N, само намаляват облагаемия доход. Крайният резултат е, че служитялт плаща по-нисък данък.
Заключение
Всеки пътуващ по работа има право да получи възстановяване на разходите си за храна под някаква форма. Законодателят е предписал фиксирани ставки за отсъствия от дома и от работа (степенувани според часовете на отсъствие) както и за разходите за храна. При всички положения нощувката се заплаща от компанията. В много компании работодателят също така поема и надбавките за храна. Но работодателят не е задължен по закон да възстанови разходите на пътуващия. Ако откаже, служителят може да поиска разходите за сметка на данък общ доход. Тогава данъчната служба не възстановява изразходената сума, а я приспада от облагаемия доход, така че данъчната тежест за служителя да бъде намалена. Нашият съвет: Пазете внимателно всички касови бележки и разписки, за да имате пълен преглед на това какво всъщност сте похарчили.
