Давностни срокове

Какво е давност?

Един от най-важните инструменти на правото, с които се цели да се постигне правна сигурност е погасителната давност. Давностният срок представлява период от време, след изтичането на който кредиторът губи възможността да потърси вземането от длъжника си по принудителен ред. В този случай длъжникът може да изпълни задължението си  единствено и само доброволно, но той има и пълното право да възрази и да откаже изпълнение поради изтекла давност. Предимството на законовите срокове се състои в това, че настъпва правен мир и длъжникът не трябва да се безпокои от задължения, които могат да му бъдат възложени-потърсени  от кредитора отново след 10 години. 

Погасителната давност е общ институт в гражданското право както на България, така и на Германия. Но въпреки това сроковете и правилата в двете държави са различни и доста специфични, което неизбежно трябва да се има предвид при търсене на правна защита.

Какви са общите и специални давностни срокове?

За съжалението времето за изискаване на претенциит и искове не е неограничено.  Изрично обръщаме на Вашето внимание, че общата погасителна давност в Германия е с продължителност

3 години

и се прилага за голяма част от правните искове в гражданското право, например при вземания от наем. Общата давност се прилага за задълженията и исковете, за които не е предвидено друго в закона. В някои случаи давността може да продължава и по-дълго, например в сферата на строителството. Давностният срок в тези случаи може да бъде

5 или 10 годишен. 

От друга страна, транспортното право е изключително динамичен отрасъл и с въвеждането на по-кратки давностни срокове в него законодателят се стреми да ускори постигането на правна сигурност на един по-ранен етап. Затова давностните срокове в транспортната индустрия са по-кратки от общите.

Погасителната давност за искове в областта на превоза и съхранението на товари е 1 година. 

Как се изчислява давностният срок?

Лицето, което е претърпяло някакво увреждане, по правило има 1-годишен срок да заяви претенцията си пред превозвача. Това важи и при международния шосеен транспорт. Едногодишната давност за отговорността на превозвача може да се отнася както до всички негови основни задължения, например отговорност при увреждане, загуба или забавяне на стока, така и до допълнителните му задължения, например митническо освобождаване.

Срокът започва да тече с изтичането на деня на доставка на стоката. Съответно, ако стоката не е била доставена, това е денят, в който е трябвало да бъде доставена. 

Кога и как се прекъсва давността?

Едногодишната давност при превоза на товари може да бъде прекъсвана. Това означава, че давността спира да тече за определено време и това време не се изчислява в общия срок. Давностният срок при иск срещу превозвача на стоката се прекъсва с изявлението на изпращача или получателя на стоката, с което той иска обезщетение. Това изявление трябва да е направено по писмен ред.  В случай, че превозвачът или спедиторът отхвърли това искане, едногодишният срок продължава да тече.

Внимание! Правилото обаче важи само по отношение на исканията на изпращача към превозвача, но не и обратно.

Правила за давността при съхранението на товари?

Всичко казано по-горе се отнася и за съхранението на товари. В случай, че при съхранението на товари стоката претърпи някакви щети, то собственикът на товара разполага също с едногодишен срок да заяви претенциите си от договора пред складодържателя. Ако е настъпила пълна загуба на стоката, давностният срок започва да тече с изтичането на деня, в който вложителят или легитимният получател на стоката е бил известен за загубата.

Щетите в сферата на транспорта и съхранението на стоки могат да достигнат огромни размери, а давностните срокове са твърде кратки. Затова ние силно препоръчват при възникване на вземане или друг вид претенция да се действа незабавно. Много е важно да се предприемат бързо правилните действия при възникване на отговорност за щети, забавяне, загуба на стока и във всички други случаи при превоза и съхранението на Вашите товари.