Граничните полицаи в целия Европейски съюз следят с особено внимание за движението през граница на ненавършилите пълнолетие деца. Това е така, защото децата могат лесно да станат жертва на различни престъпления – отвличане, трафик и др.
Освен наличието на Шенгенския граничен кодекс, приет с Регламент (ЕО) № 562/2006 г., защитата на децата е регламентирана и с норми на българското законодателство, които е добре да се познават.
Всяко ненавършило пълнолетие дете (до 18 г.), български гражданин, може да напусне територията на България, ако е придружено от двамата си родители и има валиден документ за самоличност (паспорт или лична карта, ако е над 14 г.). За издаването на паспорт е необходимо и двамата родители да подпишат заявлението.
Ако пътувате с бебе, трябва да имате предвид, че граничните полицаи могат да изискат и представянето на удостоверението за раждане на детето, защото бебетата и малките деца трудно се идентифицират по паспортната снимка.
Може да се наложи детето да пътува само с единия си родител или с придружител. В този случай се изисква нотариално заверено писмено съгласие (декларация) за пътуване в чужбина от отсъстващия родител или настойник. Извън България този документ може да се завери от българския консул или от местен нотариус, но с т. нар. „Апостил“, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция от 5 октомври1961г. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, декларацията трябва да се легализира.
При напускането на България се представя декларацията в оригинал и обикновено (незаверено) копие, което остава у граничните полицаи.
Не се изисква декларация за съгласие, ако:
- отсъстващият родител е лишен от родителски права или съдебен орган е разрешил пътуването – тогава се представя съответният документ в оригинал и копие, доказващ съответното обстоятелство;
- в акта за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал – тогава се представя в оригинал и незаверено копие – актът за раждане или смъртният акт;
- ако детето живее с родителите си дългосрочно в чужбина, тогава трябва да се представи документ, който удостоверява това – стикер в паспорта или официален документ, издаден от държавата на дългосрочното пребиваване.
Ако детето освен българско има и друго гражданство, то се смята само за български гражданин (чл. 3 ЗБГ). При напускането на България, трябва да се представи българския документ за самоличност и важи казаното по-горе. Ако детето, което има двойно гражданство, се легитимира само с чуждестранен документ за пътуване, пак е необходима декларация за съгласие (чл. 43, ал. 3 ЗЧРБ).
Декларация от отсъстващия родител не се изисква, ако детето с двойно гражданство, представи както българския, така и чуждестранния си паспорт (лична карта).
Ако отсъстващият родител отказва да даде декларацията за съгласие (противопоставя се на пътуването), оттегли дадено съгласие или не желае на детето изобщо да се издава паспорт, спорът между родителите се решава от районния съд по настоящия адрес на детето (чл. 127а СК). До произнасянето на съда, детето не може да напусне страната.
НОРМИ
- Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), приет с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г.;
- Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 5 октомври 1961 г.;
- Семеен кодекс;
- Закон за българските лични документи;
- Закон за българското гражданство.
