Тенденцията „тихото напускане“ – длъжен ли е служителят да работи повече от договореното?

Тенденцията „тихото напускане“ – длъжен ли е служителят да работи повече от договореното?

Съдържание:

Терминът „тихото напускане“ стана известен след широко разпространено видео в Tiktok. Кога този тип поведение е релевантно за трудовото законодателство и кога може да доведе до уволнение, можете да прочетете в текста.

Какво означава „quiet quitting“ или „тихото напускане“?

Разбира се няма прецизна или законова дефиниция на тази тенденция, но накратко може да се нарече „работа според предписанието“. Служителят изпълнява точно и само това, което е длъжен по договор и нито повече, нито по-малко. Така при 8-часов работен ден с обедна почивка от 12 до 12:30 служителят работи само в тези рамки и само по своите задачи. Важно е да се уточни, че тук не става въпрос да се навреди на работодателя, а да се „съхрани“ служителят. 

В някои случаи „quiet quitting“ се превежда като „вътрешно или безшумно отказване“, но този термин не дава достатъчно яснота. Под „безшумно отказване“ обикновено се разбира интелектуалното оттегляне на служителя от своето работно място. Докато при „тихото напускане“ по-скоро служителят прави това, което смята, че трябва да прави – и нищо повече. Разбира се понякога двете може да са свързани.

В Германия съществува и понятието „нископроизводителен“ – каква е разликата?

Традиционно под „нископроизводителен“ се има предвид работно представяне, което е далеч под обективната средна стойност. Причините могат да бъдат различни: например, физическото състояние на по-възрастен служител не му позволява да работи както преди, дори и да иска. В такъв случай се говори за ниска лична продуктивност. Възможно е обаче служителят да е способен на повече, но по някаква причина не иска да работи толкова.

Ако представянето падне под една трета от нормалното, това може да бъде релевантна причина за уволнение, дори и да се касае за личностна причина. Но при контролируемото поведение са достатъчни и по-малки отклонения, защото служителят е длъжен да изпълни работата възможно най-добре. Т.е. ако мога да пробия 100 шкафа на час, значи трябва да го направя, дори средната стойност да е 80 шкафа на час.

Тук може да се види и тънката разлика с „тихото напускане“: служителят може да бъде ефективен и да има желание за работа, но само в рамките на договора и все пак работата му да е безупречна. Той просто не поема допълнително работа, не взима извънредни часове, не доброволства при разпределението на допълнителни задачи и специални проекти.  

Кога това поведение на служителите е релевантно за трудовото право?

Докато служителят изпълнява задълженията по трудовия си договор, обхватът на трудовото право е много ограничен. Работодателят няма „законово“ право на мотивирани служители, които всеки ден идват с охота за допълнително работа. Важно е служителят да полага усилия и да се представя възможно най-добре. Но ниската производителност, която определено може да доведе до прекратяване на трудовия договор, винаги трябва да се разглежда като отделно поведение.

Изключителните или специфичните усилия, от друга страна, могат да бъдат възнаградени. Може да има предвидена бонусна система или работодателят да поощрява съответното поведение с повишение.

Трябва ли работодателите да се сбогуват с идеята служителите им да работят извънредно? Кога все още могат да възложат допълнителна работа?

От гледна точка на трудовото право отговорът е прост: служителят е длъжен да работи извънредно, само ако това е уговорено в трудовия му договор. При наличието на такава договорка служителят трябва да полага извънреден труд в рамките на законовите предписания.

Естествено компаниите искат мотивирани служители, но при дългосрочно трудово правоотношение е необходимо взаимно съобразяване. Особено във времена на недостиг на квалифицирани работници, в интерес на работодателя е да задържи служителите си в дългосрочен план. Разбира се полагането на извънреден труд от време на време е съвсем нормално и в много случаи се компенсира с добра заплата. Ако обаче това се превърне в структурен проблем, поради липса на достатъчно служители, съществува риск от постоянна преумора, стрес и прегаряне. Тогава това със сигурност не е в интерес нито на компанията, нито на самия служител, дори и да е добре възнаграден. Дискусията за „тихото напускане“ е дискусия и за значението на работата и трудовото възнаграждение в обществото. Все още хората се определят изключително силно чрез своята работа. Но тенденцията за „тихото напускане“ показва, че служителите започват да определят приоритетите си по различен начин – което може да върви ръка за ръка с промяна на отношение към работата.

Клиентите за мен

За всеки професионален юрист е от съществено значение да осигури не само правна експертиза, но и персонализирано внимание към нуждите на своите клиенти.

Всички отзиви
Искам да изкажа благодарности към Адв.Анна Тюнис-Бамбалска! Тя е много добър професионалист и един прекрасен човек! Радвам се че е наш Адвокат и с професионализма си тя спечели делото ни. Благодаря от все сърце.
Професионализъм, експедитивност, отзивчивост, задълбоченост и коректност! Адв. Анна Тюнис – Бамбалска и нейният екип ми показаха как трябва да работи една адвокатска кантора.
Благодаря на кантората за оказаната ми юридическа подкрепа. За професионализма и коректността на нашата сънародничка адв. Ана Бамбалска. За отзивчивостта на сътрудници като г-жа Силвия Георгиева. За отдадеността към работата на целия екип.
Препоръчвам Адв. Бамбалска, защото освен професионалист, е предимно човек. Спечелила ни е две дела, с коренно различна тематика в Германия. Благодарности . Не се замисляйте да се допитате до нея, защото има богат опит.
Благодаря на адв. Анна Тюнис-Бамбалска и нейните сътрудници за изключителната юридическа подкрепа в много труден за мен момент от работата ми в Германия. Благодаря за успеха, който адв. Бамбалска постигна по моя казус. Обръщайки се към нея бях възхитена от точността, отзивчивостта и професионализма. Получих и много помощ и разбиране и сътрудничество и от колектива й. А всички ние знаем колко е трудно да се намери подкрепа и разбиране в чужда държава, не знаейки закони и правила.
С настоящия коментар бих искала да изразя искрена благодарност към адвокат Бамбалска, както и към екипа от нейни сътрудници. Препоръчвам на всеки, който има нужда от съвет и професионална адвокатска помощ да се свърже с тях. Ще срещнете търпение, разбиране и лично отношение. Бъдете здрави и все така позитивни! Успех, в личен и професионален план.