Немското законодателството предвижда всеки служител да има право на платен годишен отпуск, който важи както за работещите на пълен работен ден, така и за тези на непълен. Наред с основния Федерален закон за отпуските (Bundesurlaubsgesetz) съществуват и редица специални разпоредби, въз основа на които се изчислява конкретното право на отпуск за служителите и тези правила ще бъдат разгледани в текста.
Какъв е законовият размер на отпуска?
Минималният законоустановен размер на годишния отпуск за служителите е предвиден в § 3 BUrlG, той е 24 работни дни при 6-дневна работна седмица, включваща дните от понеделник до събота без официалните празници. Съответно при 5-дневна работна седмица минималният годишен отпуск е 20 работни дни, което и в двата случая се равнява на 4 седмици годишно.
Каква е продължителността на отпуска при непълно работно време?
Минималният отпуск важи и при пълно и при непълно работно време, ако служителят работи всеки работен ден. По различна е ситуацията при работа с по-ниска заетост от 5 дни. Отпускът се изчислява като се умножат 4 седмици със съответния брой работни дни в седмицата. Това означава:
- 4 дни отпуск при 1 работен ден;
- 8 дни отпуск при 2 работни дни;
- 12 дни отпуск при 3 работни дни;
- 16 дни отпуск при 4 работни дни.
Това разпределение важи за минималния отпуск, разрешен в закона. Освен него служителите могат да ползват и допълнителен отпуск, ако такъв е предвиден от работодателите им в колективни трудови договори или фирмени споразумения и тогава изчисленията са по-различни.
Сред много компании е разпространена практиката да се предоставя 24 до 30 дни отпуск при 5-дневна работна седмица. При служителите, които работят целодневно, начинът на изчисление на почивката им не се променя, независимо дали ще имат 24, 27 или 30 дни право на отпуск.
По-сложно е пресмятането на отпуска при работници с непълно работно време, а именно такива, които работят по-малко от 5 дни седмично. В този случай се използва следната формула за изчисление:
- Работни дни на служителя с непълно работно време/ работните дни за предприятието Х стандартните дни за отпуск = продължителността на отпуска на служителя
Например: Ако работите три дни в седмицата в дадена компания, в която работната седмица е 5 дни, а платеният годишен отпуск е 26 дни, то изчислението би изглеждало по следния начин: 3/5 х 26 = 15,6 = 16 дни отпуск на година.
Остатъците от почивните дни следва да се закръглят нагоре или надолу в съответствие с търговския принцип, като служителят може да поиска да му бъдат предоставени и във формата на почивни часове в рамките на работния ден. Това не се прилага когато се изчислява останалият отпуск при прекратяване на трудово правоотношение. Ако служителят не може да използва целия или част от натрупания си отпуск през годината поради прекратяване на трудовото правоотношение, той трябва да му бъде изплатен. (§ 7 (4) BUrlG) Затова в този случай компенсацията трябва да бъде изчислена с пълна точност.
Изчисляване на отпуска при започване на работа през годината?
Често настъпват обърквания при изчисляването на отпуска тогава когато служителят е започнал работа от скоро или в средата на годината. В този случай законът също предвижда ясни правила.
- Правото на отпуск възниква и по време на изпитателен срок.
- Пълното право на отпуск възниква винаги след изтичането на 6 месеца от началото на заетостта (§ 4 BUrlG).
- Изпитателният срок влиза в тези 6 месеца.
Също така при изчисляването на отпуска се вземат предвид следните фактори:
- За начало на заетостта се смята датата, на която служителят е бил назначен, а не първият или последният ден на месеца.
- За всеки пълен работен месец възниква право на отпуск в размер на 1/12 от годишния.
Тъй като правото на отпуск възниква едва след изтичането на 6 месечен срок, то при прекратяване на трудовото правоотношение преди това служителят има право само на съответната част от него (§ 5 BUrlG). Същото важи и за трудово правоотношение, което е започнало предходната година. Например, при прекратяване на трудовото правоотношение преди 30.06 на съответната година, макар че е започнало в началото на годината, служителят ще има право само на съответната част от отпуска, а пълното му право на отпуск би възникнало след 1.07 на настоящата година.
Изчисляване на отпуска при преминаване от пълно на непълно работно време?
В някои случаи при преминаването от пълно на непълно работно време служителят продължава да работи същия брой дни в предприятието. Затова начинът на изчисляване на полагаемия отпуск не се променя.
По друг начин седи въпросът, когато служителят обичайно работи три дни седмично и промяната на работното време се случва през годината. В този случай отпускът трябва да бъде преизчислен. Правилата за изчисляването се извеждат от съдебната практика:
- Всички натрупани почивни дни преди промяната на работно време остават валидни.
- Изчисляването на новите полагаеми дни отпуск следва датата на промяната на работното време.
Следният пример би помогнал за онагледяване на такава промяна:
От 5-дневна работна седмица на 1.10. служителят преминава на 2 работни дни седмично при право на годишен отпуск 30 работни дни.
- От 1.01. до 30.09. служителят е натрупал 30 х 9/12 = 22,5 почивни дни;
- От 1.10 до 31.12. той ще има право на 30 x 3/12 x 2/5 = 3 почивни дни;
- Целият му отпуск ще бъде 26 дни.
Важно при изчисляването на отпуска е, че не се считат за работни дни тези, в които служителят отсъства без извинителна причина и дните на неплатен отпуск за повече от 14 последователни дни. Ако като работодател изпитвате затруднения с изчисляването на отпуска на Вашите служители или ако като служител смятате, че правото Ви на отпуск е накърнено, Ви съветваме да потърсите компетентна правна консултация относно Вашите трудови права.
