Както при всяко разболяване, така и докато се намира извън Германия, служителят има определени задължения към работодателя и към здравноосигурителната си компания.
По правило, когато служителят изпадне в неработоспособност поради болест съгласно чл. 5, ал. 1, изр. 1 EFZG (Entgeltfortzahlungsgesetz) е длъжен да извести работодателя си за боледуването и предполагаемата му продължителност.
- ако неработоспособността продължи повече от три календарни дни, служителят трябва да предостави лекарска бележка за разболяването и евентуалната продължителност най-късно до следващия работен ден.
- ако неработоспособността надвиши очаквания период, служителят трябва да предостави нова бележка.
Какви особености възникват при разболяване в чужбина?
Ако към момента на разболяването си служителят се намира в чужбина, трябва да бъдат спазени няколко допълнителни и по-специфични правила:
- Съобщаване по най-бързия канал за комуникация, например email, sms, факс. Служителят трябва да съобщи на работодателя си неработоспособността, предполагаемата продължителност и мястото си на престой.
- Съобщаване на Здравната си каса. Ако служителят е член на задължителното здравно осигуряване, за разлика от разболяването в страната, при което се съобщава на лекуващия лекар, в този случай трябва незабавно да съобщи на Здравната си каса. За частно осигурени служители важат индивидуално договорените правила на съответната здравноосигурителна компания.
Все пак е важно да се отбележи, че раболяването в чужбина трябва да е удостоверено от лекар. Самодиагнозата или по-късен преглед след връщането Ви не са достатъчни. Относно доказателствените задължения не се предвиждат законови особености, т.е. служителят трябва да предостави лекарска бележка за разболяването, в сроковете посочени по-горе, независимо, че се намира в чужбина. Тези допълнителни правила са въведени, тъй като работодателите нямат възможност да проверят дали действително служителят е болен.
Правила спрямо различните държави
В зависимост от държавата, в която е настъпило разболяването, може да е налице опростена процедура.
- Разболяване в рамките на ЕС
За служителите, осигурени в задължителното здравно осигуряване, които се разболеят в друга държава-членка на ЕС, е налице опростена процедура. Осигуреният служител може да се обърне към местно компетентната осигурителна институция и да предостави на нея лекарското удостоверение, вместо да го изпраща на работодателя си. Тя от своя страна ще уведоми Здравната каса в Германия, а тя работодателя.
- Разболяване извън ЕС
В този случай ситуацията зависи от това, дали Германия има сключено споразумение за опростена процедура с осигурителната институция на съответната държава. Ако такова няма, се прилагат общите правила.
След като служителят се върне обратно в Германия е длъжен незабавно да уведоми работодателя и здравната си каса, независимо дали все още неработоспособен. (чл. 5 ал. 2 изр. 7 EFZG).
Санкция при неизпълнение на задълженията
Ако служителят не изпълни някое от тези задължения, то работодателят има правото да откаже да изплаща възнаграждението му за тези дни. Това важи във всички случаи, в които неизпълнението е по вина на служителя, а не по независещи от него причини. (чл. 7 EFZG)
Какви са последиците за отпуската Ви при разболяването в чужбина?
Ако сте били в почивка по време на престоя Ви в чужбина и се разболеете или нараните, можете да ползвате остатъка от отпуска си след като оздравеете, тъй като почивката се прекъсва с болничните дни.
Съдебна практика
Лекарското удостоверение за неработоспособност от чуждестранния лекар има същата доказателствена стойност като това, издадено от немски лекар и той е обвързан с него. То обаче трябва да показва, че чуждестранният лекар е направил разлика между обикновено разболяване и разболяване, водещо до неработоспособност (Решение на BAG от 19.02.1997 г.; Az: C-45 /90).
Ако служителят не изпълни задълженията за уведомяване и доказване, това само по себе си не води до окончателно право на работодателя да откаже плащане, а само да го задържи, съгласно чл. 7 EFZG. Това задържане приключва, когато служителят е в състояние да докаже, че е неработоспособен. След това работодателят е длъжен да продължи да изплаща възнаграждението за периода от първия ден на неработоспособността (Решение на BAG, от 1.10.1997 г., 5 AZR 726/96).
