Често срещано притеснение при работниците е вероятността за определен период от време да не получават обезщетение за безработица. Този период се нарича Sperrzeit и може да бъде наложен от Агенцията по заетостта при определени предпоставки. Кой е заплашен спиране на обезщетението, колко време може да продължи и какви са предпоставките за това, отговаря адвокат Анна Тюнис–Бамбалска.
Какво представлява Sperrzeit?
Sperrzeit обозначава срока, в който Агенцията по заетостта не изплаща обезщетение за безработица на безработния служител, въпреки че той действително има право на обезщетение, като причината за това е неговото „неетичното“ поведение. Обичайно работниците приемат неизплащането на обезщетението като наказание. Но идеята на закона е, че тя е по-скоро компенсация за рисковото поведение на осигуреното лице. След като безработният се е обърнал към Агенцията по заетостта в търсене на работа, то следва че трябва да участва активно в предложените от нея мерки и да изпълнява задълженията си по договора с нея. Затова при неизпълнение е нормално да бъдат наложени определени ограничения, каквото е спирането на обезщетението. Същото важи и ако работникът сам е станал причина за безработицата си.
Блокирането на обезщетението е регламентирано в Книга трета от Социалния закон на Германия. (§ 159 SGB III)
Кога се прилага Sperrzeit?
Основната предпоставка обезщетението на безработния да бъде блокирано е той да е действал недобросъвестно, неетично, без да е имал основателна причина за това. Законът изброява какво се разбира под неетично поведение:
- Безработният сам е прекратил трудовото си правоотношение или поради неетично работно поведение е станал причина за прекратяването, което е довело до безработицата му;
- Безработният не се е регистрирал като търсещ работа в Агенцията по заетостта, не приема предложената работа или с поведението възпрепятства назначаването си или осъществяването на интервю за работа;
- Безработният не следва дадените от Агенцията по заетостта препоръки;
- Безработното лице отказва да се включи в предложените мерки за професионална интеграция, професионално обучение или продължаване на образованието;
- Безработният прекъсва участието си в споменатите в т. 4 мерки или с поведението си става причина за прекратяването им;
- Безработното лице не спазва изискванията на Агенцията по заетостта за записване или за явяване на лекарско или психологическо изследване;
- Безработният не се е регистрирал в Агенцията по заетостта в три месечен срок от прекратяване на образованието или на работата си.
Адв. Анна Тюнис-Бамбалска подчертава, че ако действията Ви като безработно лице попадат в някоя от описаните от закона ситуации и отговорността за тях е Ваша, то ще трябва да представите и да докажете причините за поведението си, за да може Агенцията да прецени дали Вашите причини са основателни и дали да Ви наложи Sperrzeit. (§ 159, ал. 1, посл. изречение SGB)
Какви са последствията на Sperrzeit?
В рамките на срока на наложеното ограничение Вие няма да получавате обезщетение за безработица. Блокирането на обезщетението може да има различна продължителност, в зависимост от причината за него и поведението на безработния. Така, например, при прекратяване на работата Sperrzeit продължава максимално 12 седмици, но може да бъде намалено при определени предпоставки. (§ 159, ал. 3) При другите причини продължителността може да бъде от 1 до 12 седмици.
Важи ли закрилата на здравното и пенсионното осигуряване по време на Sperrzeit?
През първия месец безработните нямат задължение да правят вноски в задължителното здравно осигуряване. Въпреки това имат право един месец след прекратяване на предходното осигуряване да се възползват от здравното си осигуряване, съгласно § 19, ал 2 SGB V. След края на този месец до изтичането на 12-тата седмица, т.е. до края на периода на неизплащане, за лицата отново е в сила обичайното здравно осигуряване (§ 5, ал 1 т. 2 SGB V) То се покрива от здравното осигуряване на безработните.
Също така важи и правилото, че правото на обезщетение за болест се преустановява, докато обезщетението за безработица е спряно поради Sperrzeit. (§ 49, ал 1 т. 3a SGB V) Тъй като работникът не получава обезщетение за определен период, той няма задължение и за пенсионно осигуряване, съгласно § 3, изр. 1, т. 3 SGB VI.
Няколко уточнения за неизплащането на обезщетение поради прекратяване на работата?
Често се налага Sperrzeit поради прекратяване на работата, но това също може да включва различно поведение на работника. Най-честите примери за това са:
- Напускане на работа по инициатива на работника;
- Сключване на споразумение за прекратяване. Тъй като споразумението за прекратяване на работата се сключва доброволно между служителя и работодателя, се счита, че с него работникът сам е допринесъл за безработицата си и затова може да последва спиране на обезщетението.
- Нарушение на трудовите задължения на работника, което е довело до уволнение. Причината това да води до Sperrzeit е, защото се смята, че работникът сам носи вината за прекратяването на трудовото правоотношение. Адв. Бамбалска напомня на служителите, че винаги могат да отнесат въпроса за уволнението пред съд, ако смятат, че за уволнението им има друга причина, различна от тяхното неетично поведение. Ако случаят е такъв, то спирането на обезщетението може да бъде избегнато.
Български адвокат в Мюнхен, Германия
Ако се колебаете дали трудовото Ви правоотношение е прекратено законосъобразно, или смятате, че наложеното Ви спиране на обезщетението от Агенцията по труда е неоснователно, ако имате нужда от друг правен съвет относно Вашите трудови права, можете да потърсите професионална консултация от Българският адвокат в Мюнхен, Германия – адв. Анна Бамбалска.
