Темата за видеонаблюдението на работното място никога не е била еднозначна и води до множество дискусии в трудово правните консултации. Според застъпниците на видеонаблюдението, то води до по-голяма сигурност и до своевременно разкриване на противоправни деяния. В противовес на това стои страхът от нарушаване на личното пространство на служителите. Затова често се поставят въпросите позволено ли е работодателите да наблюдават продължително и детайлно служителите си с видеокамери и къде трябва да бъдат поставени границите на наблюдението.
Как видеонаблюдението е застъпено в съдебната практика?
Въпросите са застъпени и в съдебната практика и едно скорошно съдебно решение дава добър ориентир по темата, поради което ще бъде разгледано тук. С решение от 9.03.2021 г. – 1 BV 10/20 трудовият съд в гр. Хам се произнася относно пропорционалността на защитата на данните при видеонаблюдение във вътрешната дейност на логистичен център.
В основния правен спор работодателят, който управлява логистичен център за хранителни стоки, иска да постави видео система с цел предотвратяване на престъпления като кражби и нанасяне на имуществени щети, за изясняване и преследване на други нарушения, както и за наблюдение на „критични зони със стоки“ като сладкарски изделия, колбаси, спиртни напитки със сравнително висока стойност и дрогерийни артикули. Работодателят твърди пред съда, че тези „критични стоки“ трябва да бъдат наблюдавани, тъй като те могат да бъдат незабелязано скрити в облеклото и изнесени. В съответната зона, в която се намират тези стоки, са предвидени 62 прикрепени една към друга камери. В защита на своята теза работодателят предоставя информация, според която в периода от февруари 2018 г. до юни 2019 г. в зоната за спиртни напитки е имало кражби на стойност над 50 000 евро, а в зоната с дрогерийните артикули – 8 000 евро.
Трудовият съд в гр. Хам обаче не споделя мнението на работодателя и определя видеонаблюдението като непропорционално в конкретния случай.
Според съда видеонаблюдението трябва да предлага адекватна защита на имуществото на работодателя и неговите клиенти. За да постигне тази цел, съдът смята, че видеокамерите са подходящо средство за възпиране на служителите да извършват престъпления, както и за откриване на възможни извършители. Но постановява, че все пак видеонаблюдението, така както е планирано от работодателя в конкретния случай, не е подходящо и позволено.
Според съдебната практика на Федералния трудов съд, дадено правило може да бъде разрешено и е подходящо тогава когато е пропорционално. За да се определи дали е пропорционално за всеки конкретен случай, е необходимо да се преценят интензивността на намесата и причините, които я налагат. Тази преценка не може да се извършва абстрактно. В тези случаи нито собствеността, защитена от чл. 14, ал.1 от Конституцията, нито правата на личността, гарантирани от чл. 2, ал. 1 от Конституцията, имат предимство, много по-важни и решаващи са конкретните обстоятелства (BAG, Решение от 29.06.2004 г. – 1 ABR 21/03).
В решението на съда се твърди, че видеонаблюдението в случая не е подходящо, поради това, че работодателят не е доказал адекватно съществуването на повишен риск от кражба на всички стоки, съхранявани в района, който трябва да бъде наблюдаван.
В допълнение, видеонаблюдението би се извършвало непрекъснато във всички смени и без конкретен повод за подозрение, в резултат на което служителите, които се движат в тази зона, биха били под постоянно наблюдение. Така предвидено пълномащабно и непродиктувано от конкретни подозрения видеонаблюдение представлява неподходяща намеса в правата на личността на служителя съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 от Конституцията.
Като цяло решението на трудовия съд в Хам илюстрира, че видеонаблюдението на работното място е една от най-натрапчивите форми на наблюдение на служителите. Поради тези причини допустимостта на използването на видеокамери на работното място трябва във всеки случай да отговаря на много високи изисквания. Следователно, преди въвеждането на наблюдение с видео камери на работното място, трябва да се извърши внимателно проучване на правната ситуация. За да сте сигурни, че видеонаблюдението, което предвиждате за Вашата дейност е правно издържано и документацията може да издържи тежестта на представяне и доказване в съда, Ви препоръчваме да потърсите компетентна правна помощ.
